AP News | 2024-02-14 | 21:08:21

Шон Уанг направи домашен филм. Сега той и бабите му отиват на Оскарите

НЮ ЙОРК (АП) — двете баби на Шон Уанг живеят заедно. Те четат вестника заедно. Те танцуват заедно. Те спят в едно легло и се оплакват от пърдашите си. По-голямата от двете, Yi Yan Fuei, е на 96. По-младата, Chang Li Hua, е на 86. Те са свекърви, но се държат по-скоро като сестри.

Когато Wang, тяхната 29-годишна -стар внук, навлизаше в правенето на филми, един от първите, които направи, беше кратък филм, в който И и Чанг го хранят с боровинки. Когато Шон отказва, те го убиват и го погребват в задния двор.

Уанг продължи да ги стреля в дома им в района на залива, особено след като се премести да живее при майка си наблизо по време на пандемията. Те свикнаха с камерата му. Но те никога не са мислили, че това ще доведе до наградите на Академията.

„Wài Pó and Nǎi Nai“, дълбоко очарователният портрет на Уанг на неговите баби, е номиниран за най-добър документален филм на наградите на Академията. В него Уанг заснема И и Чанг как се въртят в ежедневието си с малко игривост. Те се борят с ръце. Те играят на обличане. Те гледат "Superbad". Но най-вече „Wài Pó and Nǎi Nai“, което се превежда като баба по майчина линия и баба по бащина линия на мандарин, улавя радостта на две одухотворени дами в напреднала възраст, докато от време на време укоряват опитите на внука си да ги превърне във филмови звезди.

„Когато за първи път ни помолихте да бъдем филмови звезди, ние си казахме: „Това трябва да е шега“, казва Чанг в интервю за Zoom заедно с И, като Уанг се присъединява от Лос Анджелис. „Но сега, когато направихме този филм и той отива на Оскарите, ние се чувстваме някак като филмови звезди. Сега, когато се случи цялото това преживяване, се чувстваме малко по-красиви.“

Когато номинациите за Оскар бяха обявени миналия месец, не реакциите на Брадли Купър или Ема Стоун станаха вирусни. Това беше празненството, заснето на видео, на И и Чанг, с Уанг, майка му и продуцента Сам Дейвис, застанали над тях.

Във филма, който се излъчва в Disney+, И и Чанг размишляват върху смъртността и основните неща в живота. „Докато имам вестника, мога да живея“, казва Йи във филма с лупа в ръка. Сега те самите са в новините.

„Всеки ден отварям вестника и ако трябва да те видя, ще бъде невероятно“, казва Ии на Уанг, който, след като преведе, сви рамене : „Не мисля, че все още сме стигнали до тайванските вестници.“

Изключителна новина преди няколко години отчасти вдъхнови Уанг да направи филма. По време на пандемията, когато азиатските и азиатско-американските престъпления от омраза ескалираха, той видя бабите си като перфектна противоотрова срещу омразните стереотипи, последвали COVID-19. В същото време късометражният филм, чиято премиера беше миналата година на SXSW, трябваше да бъде просто обикновен домашен филм.

„Ето защо направихме този филм“, казва Уанг. „Просто за да можем да имаме този спомен, тази времева капсула, която улавя същността на тези две жени. Дълго след като са починали, можем да имаме някакъв спомен, за да си спомним какъв е бил животът им.“

И двамата са израснали в бедност в Тайван по време на война. Тяхното жизнено отношение („Няма значение дали знаем как да танцуваме“, казва Чанг във филма. „Ще разклатим бедрата си.“) е съзнателна реакция на трудностите, които са преживели. Във филма Чанг отбелязва, че дните, прекарани в тъга, минават по същия начин като тези, прекарани в щастие. „Така че ще избера радостта.“

„Имаше толкова много болка в детството ни“, казва сега Чанг, разплакан. „Късният ни живот е много по-щастлив от това, което сме преживели, когато сме били млади. И след това да бъдем заобиколени от семейството си, около нас има много повече радост, отколкото когато бяхме млади.“

Това включва Уанг, който, въпреки че не озарява дните на своите баби, се очертава като един от пробив на режисьори на годината. По същото време, когато „Wài Pó and Nǎi Nai“ получи номинация за „Оскар“, режисьорският дебют на Уанг, Dìdi, беше сензация на филмовия фестивал „Сънданс“.

В Сънданс, „Dìdi“, полуавтобиографична комедия за навършване на зряла възраст за тийнейджър, тайванско американско скейтърско дете, израстващо в Лос Анджелис, спечели наградата на публиката за драматични филми на САЩ и специалната награда на журито за най-добър актьорски състав – a актьорски състав, който включва Чанг като тъща. Focus придоби филма, чието заглавие може да означава както „по-малък брат“, така и израз на нежност към най-малкия син на семейството на мандарин.

„Сюрреалистични и луди“, казва Уанг за успехите на близнаците. „Да имаш тези прожектори в глобалните платформи за тези истории, които идват от толкова дълбоко лично място, е лудост.“

Връзката на Уанг в неговата бързо разгръщаща се филмография е семейството. По-ранен кратък негов, „3000 мили“, нежно съчетава гласови съобщения, оставени от майка му, докато Уанг живееше в Ню Йорк. Завършва сладко в тяхното събиране. За Уанг ролята му на режисьор е да вземе предвид най-силните си емоции – и по-често тези чувства са свързани със семейството.

„Правенето на филми за моето семейство ми помага да преодолея празнината в живота си като човек – да гледам на майка си не само като на моя майка или на баба ми, не само като на моя баба, а като на хора“, казва Уанг. „Все още се уча да преодолявам тази празнина.“

Сега семейният живот на Уанг ще се слее, на всички места, на наградите на Академията.

„Отиваме на Оскарите и отивам с баба си“, казва Уанг, усмихвайки се. „Това е просто изречение, което никога не съм мислил, че ще кажа.“

От своя страна, И и Чанг описват чувствата си относно присъствието на Оскарите с внука си в развълнуван унисон. "Чудесен! Чудесен!" те викат на английски. Попитан с кого очакват да се срещнат, Чанг се замисли за момент.

„Ще бъде ли Анг Лий?“ тя казва.

Но сред недоверието си Чанг и И смятат, че има важен урок, който може да се намери в успеха на „Wài Pó and Nǎi Nai“, който не е свързан с тях, а с внука зад камера. Дори ако филмът завърши с Чанг, който проклина Уанг като „скапано братле“.

„Искам хората да разберат, особено родителите: Не принуждавайте децата си да вървят по пътя, по който искате да вървят “, казва И. „Насърчавайте ги и ги подкрепяйте в техните интереси и бъдете отворени към пътищата, към които те естествено гравитират. Опитайте се да полеете тези семена.“

И и Чанг станаха достатъчно известни, че кастинг директорите се обърнаха към Уанг за други филми. Уанг наскоро предаде предложение за прослушване на Чанг за заснемане на филм в Ню Йорк. Тя каза, че първо трябва да прочете сценария.

Уанг казва: „Те са само оферта.“